Farewell to the Words

Промяната както винаги е незначителна, но въпреки това е като нов милениум. Не си обещавам нищо, защото бъдещето аз ще наруши обещанията. Започвам да си записвам, защото забравям. За останалото, не се оплаквам. Дори напротив, благодарен съм. Fitter Happier.

По-подробно

Денис Ричи е починал преди няколко дни. Човек, без който много от нещата днес нямаше да са същите. Благодарен съм, че е успял да запази страстта си и не е бил разубеден от “знаещите какво е възможно” по неговото време. Един брилянтен ум, самото осъзнаване, за което може да те подтисне или пък подтикне към това да направиш нещо значимо (дори в малък мащаб). Дълбоко се надявам да е живял един пълноценен живот.
Почивай в мир!

По-подробно

Може би най-подходящия думи за този момент са казани от самият него:

‘

Remembering that I’ll be dead soon is the most important tool I’ve ever encountered to help me make the big choices in life. Because almost everything — all external expectations, all pride, all fear of embarrassment or failure – these things just fall away in the face of death, leaving only what is truly important. Remembering that you are going to die is the best way I know to avoid the trap of thinking you have something to lose. You are already naked. There is no reason not to follow your heart.[..]

No one wants to die. Even people who want to go to heaven don’t want to die to get there. And yet death is the destination we all share. No one has ever escaped it. And that is as it should be, because Death is very likely the single best invention of Life. It is Life’s change agent. It clears out the old to make way for the new. Right now the new is you, but someday not too long from now, you will gradually become the old and be cleared away. Sorry to be so dramatic, but it is quite true.

Your time is limited, so don’t waste it living someone else’s life. Don’t be trapped by dogma — which is living with the results of other people’s thinking. Don’t let the noise of others’ opinions drown out your own inner voice. And most important, have the courage to follow your heart and intuition. They somehow already know what you truly want to become. Everything else is secondary.

Няма вече “one more thing”.
Почивай в мир.

По-подробно

Хрумна ми да направя нещо, което Ники направи преди време и да видя накъде вървят политическите ми убеждения.
Прогреса е с драматична посока надолу. Дори и аз съм учуден.

По-подробно

Имаш възможност да се възползваш от всяка възможност. Или пък да не го направиш. Alea iacta est. Единственото важно е да си направиш някакви изводи от последствията и да не съжаляваш, независимо от крайният резултат.

По-подробно

Нещата винаги са по-прости отколкото изглеждат. Невъзможността да ги обясниш обаче може да ги усложни.
Ако не можеш да обясниш нещо толкова добре, че отсреща да те разберат, значи ти самият не го разбираш достатъчно. Или пък обясняваш като на идиот.
Ако ядеш курабийки с късметчета, пази се от “Днес ти предстоят изненади”.

По-подробно

Най-често лейтенант. В негова памет. И с неговите думи – “[Death] is just the gateway”.

По-подробно

Публичните извинения. Странни са и не знам дали държат по-голяма ценност в себе си или напротив.
Не смятам, че по-голямата видимост на нещо го прави по-искрено или по-значимо. Нуждата да бъде обявено е по-скоро егоцентричен нагон. Доказателство за това какви добри хора сме.
А ние сме добри, нали?
Все ще се намери кой да го потвърди.
Това е търсен ефект. Дори когато наистина съжаляваш.

По-подробно

За 27 години не мога да се оплача от случилите ми се хубави неща, срещнатите хубави хора и посетените хубави места. Само последното има място за подобрение, но има за кога да се работи и над това.
Пожелавам си повече комуникация

По-подробно

Денят пак е започнал да расте. Фиксиран върху мрачното ежедневие на зимата съм пропуснал факта. Не че ежедневието е кофти, но липсата на светлина ме уморява през зимата. Голяма работа е тази зима или поне беше. Други неща се появиха в животите ни и снега стана недолюбен.

Големите неща за някои се превръщат в дребни разговори за други. Тези раздумки са част от онези малки неща. Като растящия ден. Или смешните басове, на които се обзалагаме с приятели. Някой ми дължи бира? Честно казано разговорите късно вечер за 5 до 7 минути на крак са по-добри и от бирата след това.

Сега остава да не забравя, че денят ще продължи да расте.

По-подробно