белези

най-тежките рани и най-дълбоките белези си ги нанасяме сами. оставят, за да можем да сме сигурни, че миналото е истинско. а то е далеч по-истинско, от което и да било бъдеще. защото бъдещето е неизживяно и без стойност…особено, ако няма минало, което да го подплати.
когато миналото ни зачеркне нас самите…тогава - съжаляваме…ти си си виновен!

Публикацията е написана от zbrox, публикувана на 15 May 2005 в 21:08

Публикувано в lang, живот and tagged , , , , .

Отбележете си го с постоянния адрес. А пък може да проследите коментарите с RSS емисията за публикацията.

Драснете ред-два или оставете трохички до Ваше писание: Trackback URL.

2 коментара

  1. Пора
    Публикувано на 16 May 2005 в 0:33 | Постоянен адрес

    It’s all true my dear…

  2. zazie
    Публикувано на 16 May 2005 в 18:15 | Постоянен адрес

    hei, kakvi sa tezi postove naposledyk?
    ne si li ve4e golqm za takiva depresii:P

Драснете ред-два

Е-пощата Ви няма никога да бъде публикувана или раздавана на сестри, близки роднини, познати, непознати, корпорации, държави. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*
Някои права запазени © 2007, освен ако не е упоменато друго. farewell to words.