пред празнично ми звъннаха днес да ми кажат, че на блога ми има нещо, което не прилича на писано от мен.
оказа се, че към 8ч сутринта на 31ви декември, някой е нямал по-добра работа от това да влиза в личното ми пространство по един или друг начин. в пощата ми, в блога ми… няма какво да крия, като всеки нормален човек, нарушаването на личното ми пространство и на правото на поверителност в моя живот, ме разстрои. но и учуди същевременно, кой е тръгнал да се занимава с мен. който и да е - весели празници и на него и дано новата година не е толкова жлъчна и злостна като изминалата.
на хората, които се наложи да видят този лек “скандал”, се извинявам и се надявам да разберете, че на всеки може да се случи.
весело посрещане на новата година!
P.S. за да може посрещането на нова година да е още по-пълно, разбрах, че компютър зад файъруол не е добре да оставяш и за секунда. снощи някой е влязъл в него, взел е сума ти лична информация, като пароли, снимки, и т.н. след това за да му е по-забавно е изтрил целия хард и е оставил съобщение. само дето не е казал точно кой е, което е напълно нормално. не съм очаквал такива хора, да не стоят зад анонимността.
2 коментара
велик, сюблимен, недостижим
ако някой ми направи такова нещо на мен, все едно да набие някое дете от детската градина…
да е жив и здрав и да си намери по-смислено занимание
Добре дошъл в клуба на хората, научили някои неща по Трудния Начин ™! Веднъж ме домързя да чакам поредното обновление за XP да се преточи и станах обект на DCOM атака. В резултат записките на IRC клиента ми станаха публично достояние, но поне историята имаше щастлив край. От тогава не пропускам обновление, а и си настройвам внимателно защитната стена. За личните документи има USB джвъчки с BestCrypt контейнер, съвместим с Windows и Linux версиите на BC. Пък и новите 8 GB флашове са бързи като твърди дискове… След това ми затриха един сайт, понеже сума време не бях обновявал awstats. От пълен погром ме спаси само фактът, че Linux емулацията на FreeBSD не е чак толкова добра, че да емулира и грешките в ядрото. Тогава научих, че не е добре всичко в htdocs да е собственост на потребителя, под който се подвизава сървърът. Малко след това някой затри (за втори път в известната ми история) пощенския сървър на факултета ни. Тогава администраторите научиха за Posix Capabilities, SELinux и редовните обновления.
Та такива ми ти работи. Никой не е застрахован, за съжаление. Дори OpenBSD, с неговото “Secure by default”, понякога гризва дръвчето, особено при наличието на фактор “задклавиатурно устройство”.