Farewell to the Words

Денят пак е започнал да расте. Фиксиран върху мрачното ежедневие на зимата съм пропуснал факта. Не че ежедневието е кофти, но липсата на светлина ме уморява през зимата. Голяма работа е тази зима или поне беше. Други неща се появиха в животите ни и снега стана недолюбен.

Големите неща за някои се превръщат в дребни разговори за други. Тези раздумки са част от онези малки неща. Като растящия ден. Или смешните басове, на които се обзалагаме с приятели. Някой ми дължи бира? Честно казано разговорите късно вечер за 5 до 7 минути на крак са по-добри и от бирата след това.

Сега остава да не забравя, че денят ще продължи да расте.