Farewell to the Words

слушам republica в момента и се надъхвам с неща, които обичам, но не само защото съм слушал много от тях, когато бях някво си пишлеме в 6ти клас или там тъдява. та от същото това време имаше един град, в който живеех. та още го има и пак съм си тук за два дни. може би единствения град, който обичам..е прибавяме към това и бургас, който спечели сърцето ми за 1 седмица на едно велико лято преди година и нещо. привързаността ми към бургас е сигурно някаква болна идея, че по някакъв начин мога да върна подобни времена (ако не и същите) благодарение на този красив град…но естествено се лъжа…и го знам…но след някоя минута няма да го знам..и пак ще го знам…
а стара загора е не по-малко пропита със спомени, които явно и “аче” не може да изкара от тъканите и останалите неорганични продукти. вече не може да се върви спокойно и да не ти намирисва, я на някакво далечно седяне на пейка или пък на гледане на звездите. понякога виждаш и някое петно от караница, оставено макар заздравелите рани и още по-хубавите прегръдки на същото това място. все места, а хората като че ли взеха да се губят. появявам се само оказионно и няма как. все пак едно време бях drop dead gorgeous едно време бяха и republica…сега са само леке върху cd…
да…абе все едно