снощи бях решил да не излизам. нямаше и някакви предложения за вечер навън. както обаче слушах малко българска музика и телефона ми звънна. ботев ме попита дали иска да се разкараме малко, на спокойно. без купони, без клубове. просто навън на тихо. от доста време не бяхме говорили надлъж и нашир с него. последно точно преди да замине да учи в германия, което може би прави година. обсъдихме животът, вселената и всичко останало. бяхме си все същите стари приятели като преди и всичко си беше супер. този човек е един от тези, които много ще ми липсват, когато се върнат обратно там, където учат.
30 August 2005
от Пора
Това да седнеш да си говориш с ботката наистина е много приятно изживяване. Жалко наистина, че и той трябва да замине…и той…
2 September 2005
от soska
ei tova naistina mnogo mi lispsva… da si govorq s horata koito naistina si me znaqt i da ne se pritesnqvam kvo she izrysq…bravu na vas..