Farewell to the Words

Уикендът беше що годе планинарски. Първо с голямо закъснение (*кашлюк*) тръгнахме нагоре към хижа “Планинарска песен“, към 19:30 в непрогледна мъгла. Пътят ту го имаше, ту го нямаше и природата се беше постарала паветата да бъдат подредени във всякакви формирувания. Примери бяха вълните от павета издигащи се 20-30 санта и нагоре на моменти. Общо взето оф роуд на роуд
След като пристигнахме се повеселихме по случай рождения ден на Златето. Едни – повече, други – по-малко. Аз бях сред вторите, защото бях толкова изморен, че към полунощ дрямката ми уж за “само 30 минутки” се превърна в пълноправен сън до сутринта. На планина се спи чудесно, като изключим сковаващия студ.
На сутринта се метнахме надолу набърза ръка отново през вечната мъгла. Някакъв оптимизъм ни грабна обаче, след като преминахме през един много слънчев участък и ни скимна, че сигурно на Алеко също ще е слънчево. Слезнахме до София да си грабнем фотоапаратите и малко храна. На Алеко се оказа, че е всичко друго, но не и слънчево… кой ли би предположил? С треперещи пръсти си нахвърляхме един сандвичи, които трябваше да са хот дози. Неоцапваемата патентована капачка на Хайнц не попречи на Пора и Павел да омажат положението. След като си изхвърлихме боклука на подходящите места, изчистихме масичките с листа (?!) и тръгнахме към топлото в колата. Само на Иван ентусиазма му за снимки беше жив. На нас ни беше студено. Никакво друго оправдание
Решихме, че ще се спускаме надолу, но след 1 минута отбих в страни и се почнаха снимките. Кой квото набара. На мен ми дойде желанието да бъда copycat и се заредиха едни скачащи снимки. Изпълнихме се с енергия. Оказа се много трудно да координираш летежа на 3ма/4ма души заедно със самоснимачката на фотоапарата
Но резултатът беше освен забавен и интересен…те май тия две неща са взаимосвързани.

След това беше основно лежане на топло и гледане на сериалчета като Foster’s home for imaginary friends и Lucy the daughter of the devil…

Не мога да се оплача. Дано и вашият уикенд е бил истинска почивка!