Изведнъж се пренесох на някакви места. Почна пак да се възражда в мен силното желание да карам кайт сърф. И няма как да не стане така като се сетих как съм гледал такива персонажи. Реят се в небето, цепят вълните… и понякога се разбиват сериозно във водата. Това е част от очарованието. А сега съм на стол в офис…
Последва тягостна тирада на съзнанието ми. Иска да се отчупи малко от ежедневния цикъл. За къде и кога? И аз не знам… За момент си представям някои конкретни моменти на свобода, когато цялото ти тяло е напрегнато да не се претрепеш надолу по склона; когато гърбът ти те боли, заради кофти запознаване с принципите на земята; когато се крепиш кротко на околните обекти и гледаш премрежено, но с гигантска усмивка; …
Трябва да се направи нещо по въпроса. Някак си трябва да поставя някакъв разделител, който да следя да не преминавам. Да не се оставям на тягостното вътрене в хамстерско колелце. Занимания, занимания са нужни. Трябва да си натовариш тялото, за да те остави на мира затормозения от обществени норми акъл.
Тичане, музика, колело, нещо… А до мен на масата стои един термостат в кутийката си. По-екзистенциално от това – няма на къде!
20 March 2008
от Ему
Да те запозная с един френд, който си има кайт? Скоро ходи да кара кайт-борд (сноуборд с кайт
). Пича е пич и ще ти даде едно кръгче 
.
Поздрави Ему
21 March 2008
от zbrox
Ему, предпочитам вместо 1 кръгче да даде няколко полезни съвета как да започна с научаването. Така или иначе без тях надали ще направя кръгче
По-скоро някоя друга геометрична фигура неизбежно водеща сблъсък 
21 March 2008
от ии
чакай де, виж колко сняг наваля
21 March 2008
от zbrox
Ако стане нещо за неделя на Витоша?
Навита ли си да ходим, Влади?