купих си най-накрая dvd с филма “момчето си отива”. може би доста хора, които ме познават добре знаят колко важен е за мен този филм. знаят и че никога не ми писва да го гледам.
може да решите, че е наивен, скучен, слаб дори…аз смятам, че един от най-добрите български филми правени някога. и дори в [...]
най-накрая успях да поспя. бях принуден от чисто физиологични причини, иначе с удоволствие бих запълнил времето си за сън с нещо по-интересно. когато се натрупа обаче, няма къде да ходя.
денят беше учудващо ненапрегнат. отидох на изпита леко стреснат, както винаги, но като стоях пред аудиторията и съвсем спря да ми пука. повече ме интересуваше да [...]
вчера така стана, че се сетих за една невероятна песен на joe dassin, покрай разговорите с деси, покрай които се намеси френския език. казва се “ако не съществуваше”. имам слаб френски, занемарен. с помощ стигнах до този превод по-долу на текста. нямам претенции да е супер точен, така че франкофоните да не ми се сърдят [...]
cause all of the stars are fading away
just try not to worry you’ll see them some day
just take what you need and be on your way
and stop crying your heart out…
ей така предизпитно си пускам това. станах в 6ч, за да доуча. и сега имам един свободен час до тръгването към университета, където в 65та [...]
явно не се справям много с четенето на книги. но пък и никога не съм го взимал за нещо задължително и съм бил далеч от мисълта да гледам да кажа кооолко много книги е прочел ростиславчо. днес дори гледах, че темата на сблъсък беше свързана с книгите. беше нещо от сорта на това, че ако [...]
Windmill, Windmill for the land.
Learn forever hand in hand
Take it all in on your stride
It is sticking, falling down
Love forever, love is free
Let’s turn forever you and me
Gretchen: Donnie Darko? What the hell kind of name is that? It’s like some sort of superhero or something
Donnie: What makes you think I’m not?
—–
Gretchen: You’re weird.
Donnie: Sorry.
Gretchen: No, that was a compliment.
—–
Gretchen: Some people are just born with tragedy in their blood.
—–
Donnie: … Sometimes I’m afraid of what you might tell me. Sometimes I’m [...]
най-тежките рани и най-дълбоките белези си ги нанасяме сами. оставят, за да можем да сме сигурни, че миналото е истинско. а то е далеч по-истинско, от което и да било бъдеще. защото бъдещето е неизживяно и без стойност…особено, ако няма минало, което да го подплати.
когато миналото ни зачеркне нас самите…тогава - съжаляваме…ти си си виновен!
спомням си, че преподавателя ми по философия на правото казваше, че само в България думичката “прибирам се” означава “отивам да пия бира”.
вчера на път за един рожден ден се зароди идеята за поредната (много стават) категория в този блог. тя ще е за думите, които изведнъж ме впечатляват или просто се сещам за тях…