And I’d say what you’d say
But it makes me feel nothing
Til there’s a man waiting to take me something
That I’m for…
I’m for…
Черноморският ми агент ме свърза с Matthew Good. В него бяха открити големи дози вглъбяване, помагащи особено в тъмни вечери, когато имаш да вършиш всякаква друга работа. На пръв поглед невзрачния Матю, след минутка те пронизва с леко дрезгав глас и неравноделна лирика. Текстовете се вторачват в теб и успяваш да намериш за момент спокойствие, опитвайки се да ги надиграеш на вълчи поглед.
Разкарах тревожността секунда преди да ме изяде отвътре… Трябва да светна лампата и да се стисна очи, за да ми се върнат цветовете…
Снимката е на Sean McGrath и е под лиценза Creative Commons By Attribution.
2 коментара
тва, което си цитирал, много ми напомня на the cure
нямат много общо като усещане…