това е. вече май се водя на 21. вече щом отида на лекар и ме попита на колко години съм ще казвам 21. не, не съм на 19. и на 20 не съм, а 18те бяха преди 3 години вече. все пак не мисля, че съм се отдалечил толкова далече от детството. но за всеки случай, реших точно в 00:00 да си пусна на асен кисимов “къде остана детството”. дано не ми се наложи да си задавам такива въпроси..макар че 21…21 е нищо..макар, че това вече е възрастта, която вече не се събира на всички пръсти. явно това обаче не притеснява никой. благодаря на хората, които ме потърсиха. не за това, че ме потърсиха и решиха да ме поздравят, а за другите 364 дни в годината, когато се сещат за мен. обичам да ви чувам…и музиката сега звучи за вас!
честит ти рожден ден, роси! пресичай внимателно!