Не съм конфликтна личност. По-скоро съм дружелюбен и подхождам към новите хора (в повечето случаи) с добри мисли и без предразсъдъци. До колкото е възможно, предполагам. Все пак не твърдя, че съм светец.
Понякога обаче конфликтите са неизбежни и честно казано това са ми най-неловките моменти. Особено, когато ми е натрапено от някой, който целенасочено търси сблъсък. Първоначално гледам да пристъпя с думи, с добро, малко разум. Дори мога да кажа, че съм доста спокоен в държанието си. Но всичко е до един момент.
И какво става след това? Насилието/агресията, ако ще и в не-физическата си форма ражда същият отговор. Мразя да съм принуждаван да се стигне до такова нелепо разменяне на удари под пояса.
Понякога се чудя на хипарите как така са си помислили, че може да има само мир, любов и разбирателство. Какво им става на хората с тая враждебност?
Стига съм се тюхкал и аз…
-
It's easy to defend
The logic of a friend
3 коментара
тюх тюх. и аз съм от хората, които обичат всичко що не е конфликт.
бтв, да не си се сбил с някой, че на такава тема го обърна :)
можеш да го избегнеш в повече случаи отколкото изглежда на пръв поглед
@lyd: Така е. И се старая, защото е излишно и за двете страни.
@mart: Луд ли си. Не знам какво трябва да стане, че да се стигне до бой, знаеш че съм не-агресивна личност :) Просто размишлявах…