Винаги съм се опитвал да бъда природно разумен човек. “Зелените” теми ме вълнуват, но не до там, че да изпадам в крайности за безумни неща. Затова не мога да се нарека фанатик на еко темите. Но… и тук идва голямото “но”, хората умеят да прибързват.
Да, казвали са ми, че не се грижа за околната среда и често ми е ставало криво, особено като се използват много косвени доводи. Не съм на всяка еко акция и почиствания и протести. Но за разлика от много други хора ми пука. И то не просто на приказки! Ходил съм по почиствания на паркове и какво ли не, давал съм пари за зелени цели, мрънкам на всички да не си хвърлят боклуците където им падне, крушките които ползвам са енергоспестяващи, изхвърлям си боклука разделно…
Къде точно е границата? Отговорен ли съм към околната среда или защото да речем веднъж съм пътувал със самолет или съм си поръчал нещо от Англия съм груб към природата? Колкото и да залитам в крайности, тук гледам да съм по средата. Смятам, че можем да сме хора, които ги е грижа за природата и същевременно да се ползваме от луксовете на съвременното общество, разумно естествено.
Загасете лампата в кухнята като си лягате, хлебарките ще изядат оставения на масата хляб, така или иначе като затворите вратата. :)
Един коментар
Пич си.
Има си активисти, има си и по умерено загрижени хора. Важното е всеки да прави каквото може около себе си, без да се притеснява от другите така че, ако има избор ,винаги да използва най-малко консуматорския вариант. Има случаи, в които хората нямат избор. Пример: дизелов генератор за електрифициране на село, което не е свързано към общата межа. Има такива села. Хората неинфромирани и на тъмно ли да останат? В повечето случи обаче и особенно в по-големите градове хората винаги имат избор и вкрайна сметка всеки сам определя компромисите, които е готов да нарпави със себе си в името на по-малкото консумиране и изразяващо се в по-малко замърсяване.