едно време в пето основно

не поддържам връзка с някои от познатите ми хора от началното училище, в което съм учил. и е разбираемо, много малко от приятелите ми всъщност са в някакви, каквито и да било, взаимоотношения с дружките си от 5 клас, да речем. има и изключения, разбира се.напоследък доста съм се чудил какво ли е станало с някои от съучениците ми. не съм ги виждал години вече. в гимназията също не съм ги мяркал. само от време на време. здравей, как си, чао! това е. като цяло нямам представа какви хора са и само предполагам. защото все пак бяхме само деца.

един ден преминавайки през едно от задръстванията на евлоги георгиев, точно до националния стадион, се загледах в хората спряли около някакви автобуси наблизо. явно чакаха да тръгват нанякъде, но нямам и представа за къде са автобусите изчакващи там. обърнах внимание на едно момиче с много хубава руса къдрава коса. и като се загледах видях, че това със сигурност е една моя съученичка от началното училище. много променена. беше, от това, което аз помня, много добро дете, което другите доста подиграваха. сега беше станала от основно мрачното, облечено в черни суетшърти на нирвана момиче…ами доста свежа млада жена, добре изглеждаща, но не прекалено мадамски, прекалено фешън :) . гледах и се чудех.

нямаше как да сляза и да отида при нея. а ми се щеше да каже кво е станало с нея, какви ги е вършила напоследък. не че е толкова важно, не че я познавам де факто, не че тя ще има защо да ми ги казва тези неща…просто щеше да е интересно, събуди някакво желание у мен да разбера какво е станало с другите “деца” от 5то основно училище и къде се губят по света и у нас.

Драснете ред-два

Е-пощата Ви няма никога да бъде публикувана или раздавана на сестри, близки роднини, познати, непознати, корпорации, държави. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*
Някои права запазени © 2007, освен ако не е упоменато друго. farewell to words.