ето една част от какво казаха архивите на мрежата..от тук и от там, но всичко от моя милост…
“аз ще остана сам…ненужен, скучен….аз съм с махало!
на кой съм притрябвал, щом има ръчни часовници!”
“здравей…май не се познаваме, нали? сега би ми се искало срамежливо да се усмихна и да си погледна обувките…но усещам, че не бива да е така! от къде си? с какво се занимаваш…ох, да, зная, че са банални въпроси…странното е, обаче, че зная отговорите им! не, не! не исках да кажа, че си като отворена книга за мен! просто исках да…ами исках да спомена, че си очарователна…и това ми влива спокойствие…увереност! а аз не съм много уверен! сега ти се усмихваш :)…ами…знам, че не се познаваме добре, но какво ще кажеш…имам предвид, че…би ли ти се искало да се видим някога отново…но така…само двамата! на едно кафе! или пък кино…кино! аз много обичам кино, а ти? наистина ли!!!? благодаря ти…може би сега трябва да погледна надолу…не! очите ти са далеч по-красива гледка…когато ти кажеш…да. аз ще си освободя време, когато и да било. мхм. сигурна ли си, че не ти досаждам…малко… окей! не, просто съм си такъв! а ти…казах ти, че си очарователна, но пак ми се ще…да :) да. до тогава! до тогава!”
“представях ме си днес толкова красиви неща…но неизпълними! онзи ден дори ги държах в ръцете си…мечтте си! изпълнени! изглеждата толкова простички и осъществими! но спряха разговорите и те скочиха отново на небето…само че тази вечер има облаци и дори не ги виждам! толкова ли са далече…толкова ли е трудно да ги стигна! не мога! не мога!”
“идвам! :) и много се радвам за това…идвам! още повече се радвам, че има кой да ме чака :) ще нося снимки…малко и черно-бели, но ще нося…не очаквайте нещо особено! просто знайте, че идвам! ех, колко ми е усмихнато!!! :)))”
“напомнят ми, че макар да се чувствам ужасно, звуча прекрасно. напомнят ми, че дори да смятам, че живота е кучка, пращя по шевовете от надежда. напомнят ми, че въпреки, че съм “дъждовното момче”, слънцето е в очите ми дори през нощта…онази нощ, която единствена не ми напомня нищо…която само мълчи и ме прегръща и затова продължавам да се усмихвам и да си я обичам, макар че всички ще умрем, макар че няма смисъл от нищо, макар че твърдя ще всичко е гадно…макар, че пак пиша….и пак ще спра!”
Един коментар
кÐ