Farewell to the Words

29

zbrox — Sun, 03 Feb 2013 12:52:05 +0000

телефонът

zbrox — Sun, 14 Oct 2012 15:06:56 +0000

Телефонът е просто предмет. Телефонът е просто предмет. Вече не е много телефон, но е просто предмет. Който е винаги с мен. Който ми говори с чужди гласове, писука с текстове и картинки. Които пак не са негови.
Всички го правят. Когато съм сам и не искам да съм сам, почвам да преглеждам контактите в телефона си и се чудя на кого да се натреса. Някои го приемат умерено добре, други не толкова. Понякога моментът не е добър, но за мен за момент е добър.
От време на време докато прелиствам попадам на контакти, които не знам защо пазя. Хора, които най-вероятно не ме помнят, но аз съм решил, че може би е нужно да отбележа така церемониално в купищата информация, че някога сме си пресекли пътищата. Пазя телефони на хора, които отдавна не са в България и някой друг най-вероятно ползва тази поредица от цифри. Не е име, история, продава се на друг. А още по-странно е, когато разбера че пазя номерата на мъртви хора. С тях със сигурност няма да мога да се свържа. Но може би само това ме свързва все още с идеята за тях. Което е малко тъжно.
Телефонът е просто предмет, натоварен с прекалено много смисъл, пълен с прекалено много история. Което е малко тъжно.

Things are gonna be great at 28

zbrox — Fri, 03 Feb 2012 13:07:56 +0000

Промяната както винаги е незначителна, но въпреки това е като нов милениум. Не си обещавам нищо, защото бъдещето аз ще наруши обещанията. Започвам да си записвам, защото забравям. За останалото, не се оплаквам. Дори напротив, благодарен съм. Fitter Happier.

printf “goodbye, world”

zbrox — Thu, 13 Oct 2011 14:12:41 +0000

Денис Ричи е починал преди няколко дни. Човек, без който много от нещата днес нямаше да са същите. Благодарен съм, че е успял да запази страстта си и не е бил разубеден от “знаещите какво е възможно” по неговото време. Един брилянтен ум, самото осъзнаване, за което може да те подтисне или пък подтикне към това да направиш нещо значимо (дори в малък мащаб). Дълбоко се надявам да е живял един пълноценен живот.
Почивай в мир!

Stay hungry, stay foolish

zbrox — Thu, 06 Oct 2011 07:28:15 +0000

Може би най-подходящия думи за този момент са казани от самият него:

‘
Remembering that I’ll be dead soon is the most important tool I’ve ever encountered to help me make the big choices in life. Because almost everything — all external expectations, all pride, all fear of embarrassment or failure – these things just fall away in the face of death, leaving only what is truly important. Remembering that you are going to die is the best way I know to avoid the trap of thinking you have something to lose. You are already naked. There is no reason not to follow your heart.[..]

No one wants to die. Even people who want to go to heaven don’t want to die to get there. And yet death is the destination we all share. No one has ever escaped it. And that is as it should be, because Death is very likely the single best invention of Life. It is Life’s change agent. It clears out the old to make way for the new. Right now the new is you, but someday not too long from now, you will gradually become the old and be cleared away. Sorry to be so dramatic, but it is quite true.

Your time is limited, so don’t waste it living someone else’s life. Don’t be trapped by dogma — which is living with the results of other people’s thinking. Don’t let the noise of others’ opinions drown out your own inner voice. And most important, have the courage to follow your heart and intuition. They somehow already know what you truly want to become. Everything else is secondary.

Няма вече “one more thing”.
Почивай в мир.

Политическо падение

zbrox — Sat, 30 Jul 2011 14:36:52 +0000

Хрумна ми да направя нещо, което Ники направи преди време и да видя накъде вървят политическите ми убеждения.
Прогреса е с драматична посока надолу. Дори и аз съм учуден.

Възможности

zbrox — Wed, 20 Jul 2011 08:13:02 +0000

Имаш възможност да се възползваш от всяка възможност. Или пък да не го направиш. Alea iacta est. Единственото важно е да си направиш някакви изводи от последствията и да не съжаляваш, независимо от крайният резултат.

А дали е така?

zbrox — Fri, 01 Jul 2011 10:03:51 +0000

Нещата винаги са по-прости отколкото изглеждат. Невъзможността да ги обясниш обаче може да ги усложни.
Ако не можеш да обясниш нещо толкова добре, че отсреща да те разберат, значи ти самият не го разбираш достатъчно. Или пък обясняваш като на идиот.
Ако ядеш курабийки с късметчета, пази се от “Днес ти предстоят изненади”.

Не просто още един полицай

zbrox — Sat, 25 Jun 2011 22:03:42 +0000

Най-често лейтенант. В негова памет. И с неговите думи – “[Death] is just the gateway”.

Съжалявам

zbrox — Fri, 03 Jun 2011 22:58:22 +0000

Публичните извинения. Странни са и не знам дали държат по-голяма ценност в себе си или напротив.
Не смятам, че по-голямата видимост на нещо го прави по-искрено или по-значимо. Нуждата да бъде обявено е по-скоро егоцентричен нагон. Доказателство за това какви добри хора сме.
А ние сме добри, нали?
Все ще се намери кой да го потвърди.
Това е търсен ефект. Дори когато наистина съжаляваш.