не очаквах нещо прекалено от снощния концерт, но още с пристигането ми бях много изненадан. имаше адски много хора. естествено, че всеки японец, който е в българия беше там, но допълнение към тях бяха и сигурно една цяла гимназия. доколкото разбрах това беше 18то СОУ, в което има паралелка за изучаване на японски.
преди да започне цялото мероприятие зам. министъра на култура и шефчето на НДК произнесоха едни доста монотонни и скучни речи. разведряването беше, когато посланикът на япония в българия каза нещичко, но не на какъв да е език, а на български. личеше, че човекът много се старае, но определено многото съгласни на едно място му създаваха трудности. затова и се получаваха куриози от сорта на “връзки”, което се превръщаше в “руски”. но му прави чест, че определено се е постарал. за разлика от, да речем, американския посланик.
след като въпросните лица слезнаха от сцената почакахме малко и тогава малко сценичен дим, като че ли довя миядзавасан наедно и с цялата му група. а тя въобще не е малка. всичко на всичко бяха един един барабанист, един тромпетист, двама перкусионисти, един на бас китара, още един на китара(+г-н миядазава), клавири, бек вокал и дори цигулка. за някои от песните се свиреше и на някакъв традиционен японски инструмент, който наподобяваше нашенската гъдулка. като цял един доста пълен набор от инструменти и също така умели музиканти, които не се притесняваха от импровизации. особено лудият японец зад едните перкусии направи на една песен голямо шоу със своето соло.
музиката им е една невероятна смеска, огромно разнообразие и богатство от звуци. по време на концерта имаше салса ритми и разни други от южна америка. дори една от песните беше изпята на португалски. имаше също и много жив джаз, а едно от парчетата мен, ако питате си беше чиста ска и ми се искаше да си подскачам на него. забелязах, че за тяхната музика е типичен резкия отлив. много умело преливаше всичко от бързо в бавно….не знам как да го опиша. естествено щеше да е и още по-добре, ако разбирах текстовете на повечето песни, но и една, която беше на английски ми стигна:).
определено не мога да се оплача. дори напротив. на излизане разговарях и с други хора, с които бях там и споменах, че ако сега имаше един музикален магазин, където можех да взема нещо на г-н миядзава, щях да го направя непременно. в този момент с периферното си зрение зърнах едно миньонче японче, която държеше 10на диска и чух само едно “шиди, шиди”. естествено сега си имам едно и си го слушам с удоволствие. само съжалявам, че на диска няма една от песните, която те изсвириха снощи, която като атмосфера мога да я оприлича само на вуду на godsmack, но много по-полифонична.
мисля, че казах всичко накратко…но нека обобщя в няколко думи още веднъж - адски доволен съм от вечерта! господ да ви поживи, г-н миядзава!