доста досадна и изтъркана тема е градският транспорт! обаче ит невър сийз ту амейз ми… днес отново се возих полузаспал на една седалка в 280. слушалките носеха джо кокър, а след това някакъв джаз…нищо друго не се чуваше! и сякаш само музиката звучеше…заглеждам се във физиономиите на хората. толкова безизразни…понякога тъжни! а понякога надрусани…комбинираш си песничка с някое лице…а този сега къде ли е ходил…а това момиче сигурно е болна от любов по някой…а може би онзи дядо ей там….е да…и си изпускаш спирката, ама въобще не ти пука! защото понякога дори нямам спирка…понякога дори не знам на кой автобус съм се качил и къде ще ме отведе цифричката на него?! някой друг ден, когато пак нямам никаква работа ще направя цяла вечност возене на автобус! лонг лив картите за цялата градска мрежа :)
П.С. може би трябва да пробвам и с компания…
Един коментар
I az sym go prawil, ne w awtobus, no e takowa - syshtoto……