обичам синьото. но ми става напрегнато и изплашено всеки път, когато виждам как неделя късно вечер, небето лека-полека изсветлява. сякаш се пропива в него една светлосиня безнадеждност.
-
Къде отиваш ти, може би, на работа, едва ли не...
и сини сънища…
Публикацията е написана от zbrox, публикувана на 12 June 2006 в 18:55
Публикувано в fuga idearum, живот and tagged небе, синьо, сънища.
Отбележете си го с постоянния адрес. А пък може да проследите коментарите с RSS емисията за публикацията.
Драснете ред-два или оставете трохички до Ваше писание: Trackback URL.