Напоследък все ме питат хората, какво съм искал… Честно казано предпочитам изненадите, ако ще и да са не чак толкова сполучливи. Естествено да ти подарят нещо, което си искал без вербално да става ясно е най-добре. Но предполагам надценявам телепатичните способности на хората…
Затова и си казвам, а те се разочароват от исканията ми. Не мога да скалирам, а и ще се радвам на думички само, какъвто и подъл материалист да съм.
Искам жълто Бентли. Просто цветът ми изглежда неразумен за марката и ще е интересно да се зърне. А и сигурно ще го продам след това. Макар, че вчера ме замислиха за черен Лексус - по-скучно, но и по-реално. За сега такива неща не са за мен :)
Искам китара. Може един Лес Пол, някакъв Фендер. Бих се съгласил и на бас китара. Може би и на барабани, макар, че няма да има нито къде да ги държа, нито кой да ми търпи некоординираните дандании. Ако пак мислим реално, бих се зарадвал адски много на един Squier Affinity Strat (Fat?).
Прибавете и един усилвател към горното.
Това са ми последните хрумки. Чувствам се щастлив и здрав. И се радвам, че имам нужда само от материални неща. Не слушайте Маслоу, по-висшите ми нужди са задоволени :)
Един коментар
На Lexus и Fender и аз съм навит. Не че са ми притрябвали, ама бих ги взел ей така- за повече разнообразие. Макар че вече съм забравил да свиря, а и с карането съм много зле.