farewell to words

писна ми от подобни изпити. формулирането на темата даже не е като хората и започваш да се чудиш как ще те оценяват и какво се очаква от теб. какво знаеш ли? много красиво казано, но много разлято общо взето. ако искаха да бъдат обективни да бяха се научили да правят тестове! за това са тестовете…но да, ако знаеш как се съставя тест. не, както много хора си мислят, не си съчиняваш 5 въпроса и да ги пляскаш на листа с някакви произволни отговори. създаването на тест е далеч по-сложно от измислянето на глупава тема, отнема повече време, но и двете могат да бъдат еднакво добре сгрешени. преподавателите в българия на всякакво ниво - от начално до университетско - поголомно не знаят как се създава тест, който правилно да измерва каквото се търси в загадката? знания ли или нещо друго. броят се на пръсти преподавателите ми в университета, които знаят как се съставя коректен тест за постижения и могат да проведат такъв. изключвам естествено хората, които с това се занимават - експериментална психология, психометрични изследвания и т.н. но момент, защо да ги изключвам? пример с когнитивната психология и тест по този предмет показаха пълно погазване на правилата за създаването на тест и измерваше общо взето тоя дето духа. оценките от него бяха валидни и със стойност, колкото комсомола бил летящ сокол (както се пееше в песничката или беше сопол…?!). но предполагам съм обиден и изнервен по готовност. аз очаквах какво ще се случи. времето прекарано в този университет ме е подготвило да знам, че обективността е ценност на хартия, докато мързела на преподавателите не отстъпва на този на студентите. опитват се да минат без да свършат нещо и след това просто да има вписани оценки в протокола, нищо повече. но слава богу, че тия оценки не са гимназиални…макар че доста госпожици по мое наблюдение искат да се върнат при сигурността на гимназията, където са били пазени отличнички и са следели строго за неизвинени остъствия…отклонение…не са гимназиални, в смисъл, никой не му пука за тия оценки, защото няма да послужат за нищо пред никой, стига крайната за образованието да е над четворка. от там нататък трябва да си спокоен. а момента в който преподавателите обръщат внимание на учебния процес и на студентите ще дойде сигурно, когато се въведе платеното обучение. извинявам се за генерализацията. имал съм много добри и стимулирани да преподават професори, доценти и т.н. но повечето не са..интереса клати феса, а интереса го гъделичкат парите. останалото остава в зоната на сенките. нека не се лъжем, има примери за преподаватели, които изнасят лекции с патос, интерактивни, с желание сякаш отговарят на въпроси (в нбу) и след това същите изнасят скучни лекции като диктовки, които четат от някакви стари листа (в университетЪТ). текущата ситуация е обидна и дразнеща. няма да се правя на идеален студент, не уча по всичко, а само по това, което ми е интересно. но дори и някои неща, които са ми интересни, трябва някак си на да намирам начини да се автостимулирам да ги интериоризирам напреко преподавателите, които ти създават непоносимост към дисциплината. но дори да не значи, че това е правилното и доброто отношение при преподаването и комуникацията със студентите, няма как - кой каквото си вземе от образованието. както обичам да казвам - кой за каквото е учил!