явно не се справям много с четенето на книги. но пък и никога не съм го взимал за нещо задължително и съм бил далеч от мисълта да гледам да кажа кооолко много книги е прочел ростиславчо. днес дори гледах, че темата на сблъсък беше свързана с книгите. беше нещо от сорта на това, че ако не четеш книги затъпяваш…в такъв случай, най-малкото, не съм поумнял.
снощи, без да се чувствам задължен от каквото и когото и да било, грабнах “златният храм” на юкио мишима. признавам си не бях чувал нищо нито за книгата, нито за автора. но преди време като ми споменаха се разрових в достопочтения интернет и се запасих с доволно количество информация. заинтригувах се, не само от сепукуто и последвалото харакири, а и от живота на човека. стори ми се, че ще ми допадне.
последната книга, която наистина ми хареса ми беше препоръчана от много близък човек. става дума за “името на розата”. а другите две, които стоят на челно място са “пътеводителят на галактическия стопаджия” и “спасителят в ръжта”. имат нещо общо малко или много и си мисля, че японецът надали се доближил и на сантиметър до тях. обаче това не значи задължително, че ще бъда разочарован. напротив…първите страници човъркат любопитството ми…дано и нататък да е така…дано не спра само с първата половина, както се случва с повечето книги, които започва не особено умния ростиславчо. :)
-
Колкото повече - толкова повече.Мечо Пух
-
-
отзвук
Blogroll
архивите