даааа! най-накрая…някакъв фотоапарат в ръцете ми. снощи си взех една 100 асова лентичка, която да изщракам докато посвикна пак със идеята, че имам фотоапарат в ръцете си. сигурно много филми ще бъдат проявени и доста луни ще се изнижат преди да се чувствам комфортно, но си заслужава. усещането отново при обирането на мекия спусък и тихото щракване. самата мисъл за нахлуващата през затвора светлина е опияняваща! най-накрая!
-
One day I realized that sadness is just another word for not enough coffee.