farewell to words

прибирам се снощи към 20:30, както винаги леко раздърпан, с широки дрехи и нечуващ нищо заради слушалките на дискмена. и точно тогава с периферното си зрение виждам как в тръс се приближава едно ченге към мен. доста големичък беше. паузирах музиката и се стрелна едно “не чуваш ли като ти викаме бе. ела ся тука”. леко се стреснах отначало, но като се сетих как изглеждам ми стана ясно за какво става дума. беше якото джобене. старшия постоянно повтаряше “нещо незаконно носиш ли?”. чудех се кога ще си кажат направо. вече като се обезкуражиха директно си попитаха “а трева пушиш ли?”. нищо не намериха, но продължиха да претърсват пак едни и същи джобове на раницата и тогава дойде кулминацията. единият попита какви са тия джунджурии. аз му отговорих, че са за спомен. а старшия изпусна едно “еее, една цигара за спомен не успяха ли да ти оставят бе”. е съжалявам момчета, не успяхте тая вечер да си натъпчите гушичките с нечии чужди пари. i don’t eat a pig, cause a pig is a cop.