вчера почина асен кисимов. той беше един от най-значимите български актьори от старото поколение, който можеше да ни накара да се смеем, а и също да пророним поне една сълза. най-вероятно ще бъде запомнен най-вече с песента към “войната на таралежите”. живота е неизбежен. почивай в мир!
Мъжът има винаги право
той сам си е майка, баща
и може спокойно да прави
цял куп забранени неща.
Не можеш му кажеш - Я стига!
След гостите кой ще мете?
Мъжът може истински тигър
да купи на свойто дете.
Какъв ли ще стана ме питат?
със сигурност още не знам,
обаче едно предпочитам
да стана, да стана голям.
Какъв ли да стана се питам?
със сигурност още не знам,
обаче едно предпочитам,
да стана, да стана голям.
Къде ми са детските книжки,
кажи ми мой прашен сандък?
Закусиха сивите мишки
с вълшебните букви - язък!
Къде ми е класната стая,
къде е коравия чин,
а, б, в, тире, запетая,
забравих ги вече - амин!
А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели
не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря нали?
Къде е момчешката дързост,
след мене защо не върви,
отминаха стъпките бързи
и ехо не чувам дори.
Къде ли се водят войните
за мойте наивни мечти
дали пък не са ми сърдити
че съм ги отрекъл почти?
2 коментара
сбогом бате асене. за мен той винаги остава в сърцето ми…
С мама обичаме да пеем тази песен.На мене тая песен ми е любима.На мама също й харесва.Ако трябва да я оценя веднага пиша шест плюс без да се замисля.Винаги ме кара да се чуствам прекрасно.