farewell to words

прибрах се отново у нас, в истинското у нас. в мен все още има някаква горчивина и имам чувството, че всички ме наблюдават. мислят си го, но не смеят да го кажат и само се споглеждат…дори и закачливи усмивки има, нали? може и заради неловкото положение да е…така да си мислят…но има и друго - само заради шибаната клюка или и аз не знам как да я нарека. скоро ще омръзна, защото няма да съм на дневен ред по тази точка и тогава няма да ме притесняват всичките тези погледи, които ще са свикнали. да, на едно място сме. да, няма проблем. проблема е само в мен, защото се боря със себе си и да съм кротък и бездействащ! и май успявам и там където не трябва.
но въпроса беше, че се прибрах у нас и пак се зачудих защо го правя всичко това…наистина пак стигнах до тези моменти, когато ми се ще да заеба всичко. но само аз говоря, кой ли иска да ми говори на мен?!