вече е много късно и се чудя, защо изобщо седнах да пиша това. допреди малко разговарях с дузето и беше много освежаващо, не я бях засичал в нетя доста време. или поне на мен ми се стори много, защото явно напоследък времето тече адски бавно. целта му явно е да ме довърши в моята си самотна къщурка, от която дори последните 2 дни не съм излезнал. проблема е, че като излезна навън и няма какво да правя там и айде обратно. особено обезкуражаващо е и напоследък времето, което се държи като капризна принцеска. но надали то ми е виновно за каквото и да било. аз съм си.
-
Къде отиваш ти, може би, на работа, едва ли не...