farewell to words

Повъртях се в нета за малко сряда вечерта, но не ме свърташе на едно място и все пак тръгнах към Flex в 23 без малко. Успях и да стигна. По пътя една австрийка ми поиска огънче или поне така разбрах след жестовете, а група от 3ма младежи ме гледаха жадно и ме питаха на английски имам ли хероин.

Клубът е на много странно място. Както по-късно ми обясни един австриец, преди около 10на години им изтекъл договора за наем и трябвало да се местят. Никой обаче не искал шумен алтърнатив клуб наблизо и единственото място, което са си намерили го заемат и до ден днешен. Малко преди единия от мостовете над Донауканал слизаш надолу по стълбички до самата река. Помещението е странно, доста индустриално като атмосфера. По тавана са останали още релси на някогашни поточни линии или нещо от сорта, навсякъде има разни тръби, кабели. Тухлите тук-там прозират. Хубаво е обаче, че сцената е добре отделена и пред нея е широко. Има място за жива музика определено.

След като си платих входа от 5 ойро, качих се на горния етаж към неоновите надписи “GARDEROBE”, или нещо такова (мислех, че думата на немски е друга). Той се оказа 1 евро. Мястото беше много празно и малкото хора, които бяха там бяха все момичета. По-късно все още имах впечатлението, че някои от посетителите бяха под 18.

Партито беше обявено за 23, а тогава беше около 23:05. Отидох на бара и си поръчах бира. Бирата беше в голяма бутилка и то бутилка, която си плащаш - 50 цента. После като решиш да си тръгваш я връщаш и те ти връщат парите. Предполагам е направено с цел хората да имат някакъв стимул да не хвърлят джамовете в канала. Стотинки, ама центове ;)

И заемат много място по джобовете. Барманите бяха с едни огромни портомонета, закачени за кръстовете им, пълни с невероятно количество метал.

Към полунощ мястото беше доволно пълно. Имаш защо! Музиката беше наистина от любимата ми, всякакви известни и неизвестни инди парчета, малко брит-поп. Сещам се сега че пускаха Том Йорк, The Cure, The White Stripes, The Gossip, The Kooks… Само, че не ми беше толкова забавно стоейки сам на бара в тази тълпа. По едно време се запознах с Даниел. Швейцарец, от една година живее и работи във Виена, инжинер човека. Преместил се заради приятелката си, която е австрийка. И той беше сам та си пиехме бирите двамата и си лафихме за какво ли не. По едно време една фройлайн почна да го задява, кара ни да се снимаме с нея и приятелките й. Ние се съгласихме, като само повдигнахме рамене. Като разбра, че Даниел си има приятелка и се обърна и отпраши да ловува другаде. Малко по-късно пък до нас се появиха едно момче и едно момиче. Взехме си по някоя наздравица с тях и се заговорихме. Момичето, Соня, се оказа, че е учила руски едно време в училище и припознава разни думи и на български. Общо взето, не беше скучно. Имаше разни интересни случки и разговори. Разменихме си разни контакти, щепсели и други пособия за лесна връзка помежду си и те отпрашиха. Аз допих поредната бира и казах на Даниел, че ще трябва да се махам също.

Нямаше как просто. На следващия ден, успях да стана (в 8 без 20), но само благодарение на душ, парацетамол и вярната ми Кока-Кола, в странни австрийски шишета.

Общо взето много добро изкарване. Не съжалявам, че отидох. Запознах се с много приятни хора и си изкарах супер. Клубът е готин и само мога да си представям как е със жива музика. Ако имам възможност ще го посетя пак. Дори и само за поредното London calling парти. Което между другото било 2 пъти в седмицата. Май вторник и сряда, но не съм сигурен. Знам само, че е традиционно от години.

Снимките са добавени на обичайното място.