farewell to words

драскам си аз за анархизма разни неща от гледната точка на неособено запознат, нямам претенции за това. и между другото ми нахлуват други мисли в главата. анархията загърбена на петата страница и привършена по милост на шестата. мислите ме влачат към друга цел. сетих се и за едни приказки с дел. наистина ли няма как да има пълно откровение. пред него твърдях, че съм искрен до най-голямата крайност, която мога да постигна. до колкото е възможно, но без излишни усилия се стремя да се допирам до тази тангента. обаче се оказва друго. това ми хрумна снощи към 4:30 сутринта. когато говоря, паля се, шегувам се или пиша за някой нещо, а може би и за себе си…тогава нещата излизат написани по друг начин. по отворен и сякаш по откровен. докато като пиша разни словоизлияния тук в това празно поле на моят блог, нещата не се нареждат така. забивам, често след като чета текста се оказва, че съм допуснал разни грешки, повторения…абе стилни грешки ги наречете :) оказва се в доста пъти, че крайният резултат въобще не ми допада и не съм доволен от него. не искам аз да съм ги писал някои от тези неща, защото начин на писане е в доста от случаите ужасен. и си мисля, че в някои моменти просто съм притеснен от публичността на тези драсканици. искам може би да са по-”лежерни”(ебатти и думата) или нещо такова..не мога да бъда сигурен. в момента спекулирам с някакви евентуални неосъзнатости. и след всичкият този бълвоч от размишления, накрая ще натисна бутона “publish” и пак ще остане някакъв страх в мен, че пак премълчавам нещо само, защото не зная кой ще го прочете и така текстовете ми се превръщат в нещо нечиатемо…поне аз не бих имал удоволствието да ги чета, поне доста от тях.
сега ще се върна към едни битовизми свързани със сесийката ми и по-точно изпитите в четвъртък и петък. и ще се замисля за това как няма да бързам да пиша тук или поне ще се опитам да бъда осъзнато честен със себе си…ох, как го казах :)

П.С. някой разбра ли нещо от тия тука словесни възли?!?