farewell to words

преди няколко дни, след напомняне, се усетих, че роби уилямс има нов албум. трябваше да бъде прослушан.

роби ми е отдавнашен любимец, макар подигравелното му отписване като произлязал от момчешка група. в крайна сметка още първата му песен след take that беше деклариране, че това е минало и само някаква фаза. от там нататък неговите песни вкараха в главата ми едни от най-добрите и истински човешки текстове, които някога съм чувал. а аз съм текстоман, ако може така да се каже.

ако някога съм имал силен модел на поведение сигурно е идвал от него. той представя един образ в песните си на мъж, които може да обича, но не и прекалено слаб. персонаж със силен характер, които знае какво губи и може да надделее върху себе си, заради себе си. не е прекалено помпозен и мачо..истински мъж, както каза една приятелка.

а новият албум сякаш е най-зрелия до сега. една кулминация на всичко казано. човекът на средна възраст вече, които описва житейските си истини и опит. човек, които продължава да е горд със себе си и може да го заяви. а животът наистина продължава.

поздрав на всички с песента, която ми се е закотвила от един от най-силните му албуми “escapology”…а именно “sexed up”. перфектна илюстрация на споменатото по-горе.