Тази вечер една голяма тумба се занесохме на театър. Нещо, което на мен не ми се беше случвало от доста време, за съжаление.
Гледахме моноспектакъла на Камен Донев за народното творчество. Не мога да кажа нещо по-малко от възхитен съм. Инж. Донев както винаги беше фрашкан с енергия и зареден с много смях. И го раздаваше щедро, наистина!
Колкото и да беше забавно, интересното беше, че наистина научих нещо за българския фолклор. Неща, представени по увлекателен начин. Видях много за българските танци, което не бих се сетил да си мисля за тях.
Отново се възроди в мен желанието да понауча поне 2 хора…поне за сватбите на които ще ме поканят :) А и се засрамих поне малко, че имам шанса да съм близо до такава култура и да не съм почерпил от нея поне малко от движенията, живеца, заряда, чувствеността…
-
Holy freakin' cow!
-
-
отзвук
Blogroll
архивите
2 коментара
супер е
:)
гледах го на софийската премиера, а сега имам билет и за януарското представление
Не, не съм възхитен. Аз съм прероден!
Браво Камене!!!
Три пъти те гледам,все на първи ред.
Не си звезда- ти си път!