помня ги, че са си били с мен още от доста малък. не мога да кажа от кога. но със сигурност имам спомени за тях от основното училище. последно време уж намаляха, но ето че пак се завръщат кошмарите ми. те компенсират липсата на кошмари вечерно време. те са просто стари картини, много живи и истински. идват изведнъж и минават с една пробождаща болка през слепоочията. винаги инстинктивно ръцете ми сграбчват главата и след тази секунда-две, може да се повтори за малко, а може и не. след това деня продължава. накъде изобщо продължава…всичко се трупа и се връща пак в слепоочията ми.
-
OH YOUR GOD!!!