farewell to words

честно казано уикендът беше супер! имахме какви ли не приключения с калина, които включваха пресечен терен, надолнища, бавни автобуси, хип-хоп фрийсталинг (само ние го можем толкова зле :) ) и много смях + хълцане. това обаче си е направо за цяла отделна публикацийка в този блог. а тук трябва да споделя за концерта в неделя, на fun lovin’ criminals.няма да говоря как се домъкнахме и как влезнахме или за “звездите” около нас. абе айде да кажа за “звездите” :) хех :) хиляда биг брадъровци около нас наблизо до сцената, “остава” зад нас на опашката, вокала на анимационерите до нас в автобуса (култ към 280то) и т.н. в крайна сметка се настанихме вътре, беше окей влизането и макар че позакъсняхме си беше в рамките на нормалното и дори залата си беше още празна. хванахме почти всичко от подгряващите panican whyasker и макар, че не съм им слушал много неща, бих казал, че се справиха супер и музиката им беше окей. доколкото разбирам цялостното озвучаване е било много по-добре отколкото на първия концерт през 2002ра.

та като казах първия концерт. този и на ману чао бяха 2та концерта, на които ме е яд, че не отидох. имаше малко “лисицата и киселото грозде”. опитвах се да се успокоя, но след известно време случката беше добре забравена. след като разбрах, че FLC ще идват отново бях решен, че този път не пропускам. изрових прашясалите mp3ки, заредих mp3 плейърчето и си припомнях доброто старо време.

Fun Lovin Criminals са ми повлияли много. доста отдавна, когато те изплуваха от дебрите на Бруклин, аз пък изплувах от дебрите на пети клас :) хах тогава Хюи (вокала) ми стана модел на подражание относно “кой е куул!” :) и се радвам, че е бил той, а не някой от Cash Money (дърти саут бейбе :) хаха). плътния мафиози стайл глас, небрежния изглед (от къде мислите харесвам сако + връзка + джинси и кецове, но the FLC way), леката усмивка и невероятния баланс между сериозност и забава. колкото и да се старая да описвам, никога няма да се получи добре. факт е, че освен от музиката (scooby snacks, too hot, love unlimited(barry white), loco, big night out) бях повлиян и от цялостното излъчване на тия батковци, което честно казано ми влезна под кожата.

бях готов да видя и шоу на живо, да се представят на ниво и те не ме разочароваха. и не само мен, ами и още към 3500 души. концертът беше много добра смеска между стари парчета, новия албум и дори кавъри (завършиха с невероятен кавър на foxy lady на джими хендрикс). солата на хюи бяха възхитителни и дори и с идея не прекаляваха. фаст беше на бас, клавири, хармоника, брас секция…човекът оркестър! и всичко в точното време, в правилното количество! бяха като някакви фънки фармацевти, които знаеха доколко да са прецизни и колко да виртуозничат и импровизират. и естествено, ако оставим за малко настрана музиката - визията! излезнаха на сцената с много яки костюми, все едно са ги свили от джон траволта и с.л. джаксън от криминале или пък от глутницата кучета, пак на тарантино. но ни най-малко официални! неглиже, небрежни, с тяната си харизма. кецовете, подаващите се ръкави…вярно франк нещо беше с розова връзка и кецове (а яничка нещо го подозира в розовееща риза), но той е ноооов :) .

сред яките моменти бяха…не мога, трябва просто да изброя: 2та биса; на единия излезна първо само франк и прави невероятен ритъм фрийстайл с барабаните; малкото лирично отклонение с първия куплет на we will rock you на queen; b-boy чупки от обемистия барабанист; култовите въведения преди песните на хюи; цигарите на главата на китарата; танцовите стъпки на фаст; фокси лейдеее на джими в тяхно изпълнение. сигурен съм, че изпускам много, но просто те са от тези фънки групи, където изненадите са постоянни и са супер надъхани от публиката. всичко се получава много естествено и плавно. всичко влиза в цялото изпълнение, в забавлението, в (тази гадна дума) шоуто…
а публиката участваше доста дейно. изригването беше очаквано на scooby snacks, където имаше вълнуващо се море от хора. иначе другите стари парчета бяха също учудващо познати, особено big night out. oh, can’t you see i got super models on my d! :) старите неща май бяха начело с loco, a също те изсвириха и доста забравеното парче crime & punishment, което казаха, че не са свирилиа на живо от 10 години. имаше и малко блус, научен от класика b.b. king, the mini bar blues. от другите неща си спомням, че минаха the preacher, livin in the city, city boy, the ballad of nyc (или where do i begin. невероятна песен за дома, от най-новия албум), how it be, that ain’t right, love unlimited(песничката за бари уайт!!! :) , gave up on god (с политическо интро извинение за джордж буш) и много други, не мога да изброя всичко, а и не си спомням всичко. само си спомням, че бях супер усмихнат. калина също беше очарована на максимум от концерта. марто, деница, яничка, пора, лекия не бяха подведени и те. всички, които срещнах на излизане също изразиха задоволство, че не са пропуснали. дори видях сестрата на павел, а той отказа да дойде (вметка)…
като цяло, само като си помисля за концерта ми става едно еуфорично и мислите ми пак се заплитат и прииждат една след друга. нищо не може да излезе подредено сега, затова е и такъв този текст. при мен са все така нещата. ще ми трябва доста време преди да спра да съм превъзбуден от тази свръх доза NYC и то от най-доброто от NYC.

като за завършек мога само да кажа, това което кратко и ясно отчете доволната усмивка и радостта на хюи на софийския концерт:

“god bless you!“