farewell to words

спомням си как преди въобще не се притеснявах от дъжда и дори ми харесваше да се прибера мокър. спомням си също и дъждовните дни през лятото на 2003-та, когато валеше точно като в тропика - набързо следобед, но много обилно. винаги бях навън по това време без да се притеснявам колко вода ще се изцеди от мен след това.
и днес вместо както вече свикнах да си взема такси си казах, че ще се понамокря. имах си и компания, която пък се увеличи с един човек, който изпратихме…срещнах хора под дъжда, които не съм срещал отдавна. и сякаш си беше пак онова лято и ми беше пак приятно на душицата…рахатлък ;)