oставаме…
оставаме и нищо, че е есен
oставаме…
оставаме и нищо, че брегът е пуст
oставаме…
оставаме понякога така
пред погледа на залеза
изпращаме деня
oтива си лятото,
пристъпва есента
oтива си понякога
и някоя мечта
eдин, един самотен плаж
един скелет на лодка
и вече не е златен този пясък
и вече не е слънчев,
не е слънчев този бряг
не! не! не почва
листопада! не! не! не! не!
не идва есента!
а ние си оставаме,
оставаме така
пред погледа на залеза
изпращаме деня
и тръгваме на някъде,
навярно към дома
обрулени от вятъра
вървим покрай брега.
оставаме…
оставаме и нищо, че е есен
оставаме…
оставаме понякога така…
оставяме…
оставяме усмивка и тъга…