В тон с британските мисли, да спомена за двата мача с пряко значение за титлата. В единият последователността Браун, Ронално, Нани мисля, че натъжи много хора. (Владо, това е наказание от вселенските сили за това, че много работиш :) ) А в другият Челси най-накрая биха някого и то точно в правилния момент.
Титлата отново ще е на Олд Трафърд.
Освен, че както винаги съм назад с новините, напоследък съм почнал пак да излизам насам-натам. От времето ще да е. Та и тази вечер ще пийнем едно безалкохолно, по-конкретно в Строежа. Музиката ще е страхотна и ще се пуска от новоименования тандем “Hang the DJ’s”. Винаги като съм ходил е било супер.
Изведнъж се пренесох на някакви места. Почна пак да се възражда в мен силното желание да карам кайт сърф. И няма как да не стане така като се сетих как съм гледал такива персонажи. Реят се в небето, цепят вълните… и понякога се разбиват сериозно във водата. Това е част от очарованието. А сега съм на стол в офис…
Последва тягостна тирада на съзнанието ми. Иска да се отчупи малко от ежедневния цикъл. За къде и кога? И аз не знам… За момент си представям някои конкретни моменти на свобода, когато цялото ти тяло е напрегнато да не се претрепеш надолу по склона; когато гърбът ти те боли, заради кофти запознаване с принципите на земята; когато се крепиш кротко на околните обекти и гледаш премрежено, но с гигантска усмивка; …
Трябва да се направи нещо по въпроса. Някак си трябва да поставя някакъв разделител, който да следя да не преминавам. Да не се оставям на тягостното вътрене в хамстерско колелце. Занимания, занимания са нужни. Трябва да си натовариш тялото, за да те остави на мира затормозения от обществени норми акъл.
Тичане, музика, колело, нещо… А до мен на масата стои един термостат в кутийката си. По-екзистенциално от това - няма на къде!
От колко време се каня да им изслушам албума от до и не намирам време… Не става дума за мен… :)
Мюзик Айдъл надскочи скромните граници на република България и вече пътува като Вояджър, разнасяйки популярната ни култура навсякъде…
*сълза*
iPhone събра толкова фенщина около себе си, колкото Марадона не е виждал и на световното в Мексико 86та. Трябва да призная, че този мултитъч интерфейс е нещо много впечатляващо и нещо, което накара големите играчи на пазара да се раздвижат в тази посока.
Като оставим това настрана, обаче това си е телефон с толкова ограничения, колкото и Microsoft не могат да се сетят да наложат.
Дългоочакваният SDK излезна и сега ще се нароят сума ти приложенийца за Хесуския жилифон. Доколкото се разбира от статии свързани с него, мултитаскингът вече не е на мода. Дали наистина е така или е само недоразбиране?
Все пак, за какво ли може да ни е да върви повече от 1 приложение по едно и също време? Вече чух от 2ма души, че не било такава голяма загуба. Онзи ден усетих ползата…
О, чудо на чудесата, реших да се поактивизирам заедно с топлото време и отидох да тичам. Вързах GPS приемник през синият зъб, включих слушалките в телефона и стартирах OggPlay. SportsTracker на Nokia пък ми показваше, темпо, скорост, изминало разстояния, къде съм в момента на картата. На всичкото отгоре имах лошия късмет някой да ме потърси през това време. Задъхан приех обаждането, музиката спря. След като приключих с разговора, тя си продължи от същото място, където беше спряла.
Дали наистина маковският жисием, ще ни убива програмчето, което използваме, когато някой ни звънне? Ако е така, звучи откровено гадно!
