Фантастичната четворка, Четирите конника на апокалипсиса, Четири сватби и едно погребение… Бях забравил за съществуването на подобни химикали четворници. А те бяха толкова много повече! Не просто мастило и пластмаса!
Такъв род пишещи устройства видях за пръв път 1991-1992 и бяха нещо напълно различаващо се от другите химикали. Те бяха нещо ново! Бяха символ на променящата се среда, на навлизането на все нови и нови глупости, които се опитват да ти грабнат вниманието и парите. Бяха толкова интересни в очите на нас, малчуганите, колкото и новопоявилите се близалки “Топи-топ“. С една дума бяха символ на капитализма!
Или просто съм бил прекалено малък…
lazymood
Цял ден изпълнен с шеги и забавления… Не е 7:1, но това нямаше да е шега, а по-скоро подигравка. Очаквам с нетърпение реваншът в Манчестър, където се надявам тенденцията да се запази същата!
…или и аз не знам какво!?
Стана ми интересно какви ще са първите резултати върнати при определения търсения. Учудих се когато сред резултатите се появи ето това:
![](http://zbrox.org/wp-content/uploads/2008/04/fotoaparati-google-search-400x59.png "Търсене в Google за \")
Погледах го малко. Поуспокоих се и с решителността на хищна птица, катереща с клюн по дървета, отворих въпросния сайт.
Първо си мислех, че няма да видя нищо, но ме посрещна стандартна непипната инсталация на Drupal.
Брей!
Някой да ви изпързаля вече? На мен ми беше толкова омотано тази сутрин, че въобще не разбрах опитът на Катя да ме излъже. Но пък поне се сетих, че е първи април.
Дори предварително се сетих, още снощи, в един разговор, в който стана дума за Making Fiends. Гледали ли сте първоаприлския епизод, който е на български? Шегувате се…
Аз с кого да се шегувам днес?
Тази вечер, за почти фатален 12ти път, музика от сиатълската вълна и то на живо… Колкото и да е двусмислено това.
[Добавка] Както се именува едно бутонче в Last.fm - Actually I didn’t go.
След Бритспотинг партетоу… Страхотно беше, че се видях с толкова хора, които почти ме бяха забравили от несрещане. Аз си ги спомням обаче!
И естествено много добра музика. Вкарва настроение, поизгубило се около ежедневието.
В тон с британските мисли, да спомена за двата мача с пряко значение за титлата. В единият последователността Браун, Ронално, Нани мисля, че натъжи много хора. (Владо, това е наказание от вселенските сили за това, че много работиш :) ) А в другият Челси най-накрая биха някого и то точно в правилния момент.
Титлата отново ще е на Олд Трафърд.
Освен, че както винаги съм назад с новините, напоследък съм почнал пак да излизам насам-натам. От времето ще да е. Та и тази вечер ще пийнем едно безалкохолно, по-конкретно в Строежа. Музиката ще е страхотна и ще се пуска от новоименования тандем “Hang the DJ’s”. Винаги като съм ходил е било супер.
Изведнъж се пренесох на някакви места. Почна пак да се възражда в мен силното желание да карам кайт сърф. И няма как да не стане така като се сетих как съм гледал такива персонажи. Реят се в небето, цепят вълните… и понякога се разбиват сериозно във водата. Това е част от очарованието. А сега съм на стол в офис…
Последва тягостна тирада на съзнанието ми. Иска да се отчупи малко от ежедневния цикъл. За къде и кога? И аз не знам… За момент си представям някои конкретни моменти на свобода, когато цялото ти тяло е напрегнато да не се претрепеш надолу по склона; когато гърбът ти те боли, заради кофти запознаване с принципите на земята; когато се крепиш кротко на околните обекти и гледаш премрежено, но с гигантска усмивка; …
Трябва да се направи нещо по въпроса. Някак си трябва да поставя някакъв разделител, който да следя да не преминавам. Да не се оставям на тягостното вътрене в хамстерско колелце. Занимания, занимания са нужни. Трябва да си натовариш тялото, за да те остави на мира затормозения от обществени норми акъл.
Тичане, музика, колело, нещо… А до мен на масата стои един термостат в кутийката си. По-екзистенциално от това - няма на къде!
![](http://zbrox.org/wp-content/uploads/2008/04/fotoaparati-google-search.png "Търсене в Google за \")
