забравих да отбележа, че на 27ми април преди доста години вече е починал пеньо пенев.
“След залеза…”
Живот, живот! -
на младото ми рамо
ти сложи тежка, лицемерна длан. -
Мечтаното е вече отмечтано,
изпита - чашата, смехът - изсмян.О, колко тиня извора помътя! -
и аз утеха по-добра не знам от тази -
в тоя век на кръстопътя
да бъдеш влюбен, горестен и сам…Към всичко рано станал безразличен,
аз отминавам чужд и мълчалив…
И всъщност аз не знам какво обичам -
знам само, че не съм щастлив!Не искам нищо!…
С никакви пътеки не диря
през страданието брод -
към слънцето, угаснало навеки,
към скъпата безсмислица: живот!