…и Миро, Кокошка, с ударение като на Иван Гарелов и кой ли още не. Бях в Албертина снощи, защото не можех да пропусна да видя Пикасо на живо, специално заради една малка картинка и една голяма. Не се надявах нито една от тях да е там. Най-вече защото Герника надали пътува където и да било, а що се отнася до малката…. Обожавах я тази рисунка, а то си е точно това. Рисунка, драсканица, на малък къс хартия. Опитвах се да я прерисувам постоянно, я с фулмастри, а нещо друго. И тя взе че се оакза, че е там. В една от изложбените зали за Пикасо, ранния Пикасо, мисля. “Арлекин”! Стоях там вцепенен и не можех да повярвам. Прекрасно ми стана на малкото свито сърце, един бог знае защо!
Иначе цялата изложба беше впечатляваща. Миро, Сезан, лудостите на Шагал, всякакви неоимпресионисти, фовисти, поантисти (яки растърбейшъни ;) ). Струваше си и се радвам, че имах възможността да видя нещо такова.
Който има възможност да се възползва, препоръчвам силно.
2 коментара
лелеее колко ти завидях само! :) но благородно :)
аз още не вярвам, малко случайно попаднах :)