По пръстите посрещат

На служебния лаптоп имам скенер за пръстови отпечатъци. На ден ми се налага доста често да ползвам различни административни привилегии на машината и съответно всеки път пада едно лудо въвеждане на пароли. Все не ми се занимаваше да търся как да се възползвам от скенера, за по-бързо идентифициране пред системата.

Жоро обаче не го е мързяло толкова и просто ми даде едни пакети, които ако инсталирате на Ubuntu системата си ще сте на една крачка от въвеждане на пароли без писане. Лично аз ползвам Ubuntu Gutsy (7.10) и мога да гарантирам, че работи под тази версия на операционната система. Но предполагам може да пробвате и с различна.

След като ги инсталирате трябва да стартирате fprint_demo. Ако не знаете как става бързо стартиране в работната среда GNOME, просто натиснете Alt + F2 и въведете командата в полето.

fprint_demo

Така изглежда въпросната програма. В нея можете с бутона Enroll да запишете отпечатъците, за пръстите, с които искате да се идентифицирате. За предпочитане е да сканирате само един пръст. В момента, ако се стартира нещо с gksu (тоест графични административни неща, като да речем управлението на пакети) няма да Ви се покаже прозорец, който да Ви каже кой пръст очаква да сканирате за идентификация. Което определено обърква сериозно работата. В следващата версия на Ubuntu това не е проблем, но засега по-добре да се придържате към еднопръстовата комбинация. Трипръстовата също, но в други ситуации…

Единствено остава да укажете на работната среда, че искате да използвате и този начин за идентифициране. Трябва да добавите един ред в един конфигурационен файл. Стартирайте gksu gedit /etc/pam.d/common-auth. В този файл добавете следният ред, без кавичките естествено:

“auth    sufficient      pam_fprint.so”

Сега просто трябва да излезете от работната среда и да влезете отново. Подобренията предстоят…

6 коментара

  1. Публикувано на 18 January 2008 в 10:35 | Постоянен адрес

    Нали знаеш, че тези неща лесно се преодоляват? :)

    (скенерите за пръстови отпечатъци имам предвид)

  2. Публикувано на 18 January 2008 в 10:37 | Постоянен адрес

    Да не забравяме все пак мъдрите думи на Марк Аврелий: “В основата на всичко трябва да залегне простотата!”

  3. Публикувано на 18 January 2008 в 10:58 | Постоянен адрес

    @Daggerstab: напълно съм наясно или пък поне наясно :) Но надали някой ще си играе толкова само, за да ми отключи екрана. Ако пък му се старае толкова и е толкова целенасочен, щеше да го направи и ако ставаше дума за пароли.
    в случая го направих това за малко удобство, нищо повече.

  4. Публикувано на 19 January 2008 в 14:23 | Постоянен адрес

    И аз преди време си бях подкарал четеца, но в един момент осъзнах, че ми отнема не по-малко време отколкото да си напиша паролата.

    Имаше и още един странен момент — след баня не можех да вляза 10-15 минути, защото ми бяха набръчкани пръстите от водата :-)

  5. Публикувано на 19 January 2008 в 18:00 | Постоянен адрес

    @ники: да ти кажа има нещо вярно в думите на моменти, когато не става от пръв път разпознаването. иначе това с набръчканите пръсти ме развесели. не се бях сетил за този случай :)

  6. кирил
    Публикувано на 7 March 2008 в 12:53 | Постоянен адрес

    За индификация пред системата трябват пароли е сигорност. За системата

Една обратна връзка

  1. [...] от поста на Ростислав, тук, реших да направя кратко уроче, как да си подкарате [...]

Драснете ред-два

Е-пощата Ви няма никога да бъде публикувана или раздавана на сестри, близки роднини, познати, непознати, корпорации, държави. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*
Някои права запазени © 2007, освен ако не е упоменато друго. farewell to words.