черупките са хубаво нещо, макар че винаги става така, че се чупят. паднат от дървото пострадат зле и покажат същината на ядката вътре. а тя е винаги сгърчена и некрасива. аз вече съвсем не умея явно да се пазя, кога падам. а на кой му се гледа вътре? вече се справям умело с прикриването и покриването. хората обикновено, когато им дадеш да разберат, че нищо не се случва си мислят, че това е нещо хубаво. докато всъщност то е доста жалко и макар да е истина, е само половината истина. другата половина е вътрешността, ядката, която вече прогнива и явно затова по-често поддава обвивката. и ако наистина вече няма втори шанс? и ако наистина няма кой да ме купи?
-
Holy freakin' cow!
-
-
отзвук
Blogroll
архивите