Аз като много други хора имам нужда от поводи за равносметки, за поставяне на нови цели, за затваряне на цикъл. Предполагам не ми пречи да правя всички тези глупости юли месец, когато е топло. Или пък на 7 месеца, а не на всеки 12. Обаче каква е разликата така или иначе?
Поредната година си отиде. Изпратих я с една компания от приятели, обичайните заподозрени плюс разни други лица. Чувствах се малко откъснат от света, заради отсъствието на МТел на вилата, на която бяхме. Почувствах се осакатен и зависим от телефона. Но като изключим това се забавлявах. Не прекалено. Легнах си в 1:30, че ме чакаше доста шофиране на следващия ден. Не ми е особено празнично последните 3-4 години. С всяка следваща ми става все по-малко. На следващия ден сме си все същите.
Аз лично съм си все така притесняващ за какво ли не. Все още съм често егоист и без какъвто и да било такт на моменти. Не вярвам и догодина да умея да спестявам както трябва. Пак ще харча пари и после ще се опитвам да си оправдавам разходите…пред себе си. И утре ще съм толкова любопитен и ще се старая да се развивам в някаква професионална насока. Надявам се да заживея сам, за да мога да се чувствам самотен някои вечери, но и напълно самостоятелен. Искам да посадя поне едно дърво и да видя още поне 2 групи от списъка си. Ще направя всичко възможно да си припомня добре забравени езици. И ще се радвам на сняг поне до април. Все още ще си спомням рождените дни на всичките си приятели. Отчасти благодарение на мобилния си телефон. Какво да се прави… Важна е добрата мисъл!
Най-важното - още имам доста хора около себе си…и не са случайни.
За миналата година - като за всяка друга. Имаше и хубави моменти и гадни. Вярно, че пред много хора я нарекох най-гадната ми година до сега! Загубих близък човек, чувствах се спрял на едно място, като в яма, прекъснах дълга връзка, случиха се множество други гадости на мен и на близки хора - обири, злополуки… Остави ми трайна бразда това време. Но от всичко научих малко, колкото и да съм упорит и невъзприемчив. Затова ще призная и че на фона на изброеното имаше и контраст, който оправя нещата. Вече съм бакалавър, срещнах хубави нови хора, смених работата и всичко върви много повече от добре там, пак се влюбих, а и зимата дойде с много сняг по склоновете.
Както казваше бате Роби - “No regrets!“. А и е късно за съжаления! Винаги е късно за съжаления. Особено в 2 сутринта на 2ви януари.
Лека нощ и честита нова година. Дано си я направим весела и усмихната!