Изведнъж се пренесох на някакви места. Почна пак да се възражда в мен силното желание да карам кайт сърф. И няма как да не стане така като се сетих как съм гледал такива персонажи. Реят се в небето, цепят вълните… и понякога се разбиват сериозно във водата. Това е част от очарованието. А сега съм на стол в офис…
Последва тягостна тирада на съзнанието ми. Иска да се отчупи малко от ежедневния цикъл. За къде и кога? И аз не знам… За момент си представям някои конкретни моменти на свобода, когато цялото ти тяло е напрегнато да не се претрепеш надолу по склона; когато гърбът ти те боли, заради кофти запознаване с принципите на земята; когато се крепиш кротко на околните обекти и гледаш премрежено, но с гигантска усмивка; …
Трябва да се направи нещо по въпроса. Някак си трябва да поставя някакъв разделител, който да следя да не преминавам. Да не се оставям на тягостното вътрене в хамстерско колелце. Занимания, занимания са нужни. Трябва да си натовариш тялото, за да те остави на мира затормозения от обществени норми акъл.
Тичане, музика, колело, нещо… А до мен на масата стои един термостат в кутийката си. По-екзистенциално от това - няма на къде!
4 коментара
Да те запозная с един френд, който си има кайт? Скоро ходи да кара кайт-борд (сноуборд с кайт ;)). Пича е пич и ще ти даде едно кръгче ;).
Поздрави Ему
Ему, предпочитам вместо 1 кръгче да даде няколко полезни съвета как да започна с научаването. Така или иначе без тях надали ще направя кръгче :) По-скоро някоя друга геометрична фигура неизбежно водеща сблъсък :)
чакай де, виж колко сняг наваля
Ако стане нещо за неделя на Витоша?
Навита ли си да ходим, Влади?