стоя и си слушам damien rice. нищо ново под небето. усмивка следва тук.пак съм сам. макар, че не живея сам по-често оставам сам, особено последния месец и половина. но на мен не ми пречи цялостно. принципно от много малък съм свикнал да съм сам и бидейки само дете - да се справям с положението. не че съм много резонен, обикновено измислям не особено разумни работи за вършене, но не са и били глупашки.
сега уж пак не са. мудно и мързеливо, защото малко неща ми се вършат. мразя неделите, макар музиката.
толкова са ми мудни мислите и е толкова голямо нежеланието да идва понеделник, че забравих какво искам да кажа за стройно самото съществуване. както и да е. ето тук пак приключваме със спокойна усмивка.