“Той има белег на челото си
и сяда винаги накрая.
Дори когато е висок,
самотният човек е малък.
Събира билки, или пък
с теслицата на спомените дяла
остане ли без работа.
И мъкне вехтото си одеало.
Докато другите крещят
или говорят за изкуство,
самотният човек на масата
лови мухите и ги пуска.
Но ако пише стихове
той непременно ще остави
една сълза в очите,
или драскотина в паметта ви…
Той има дом и топла супа,
но е толкова затворен
животът му, изхвърлен като каса
в дъното на коридора.
И тоя дом
да се обърне с керемидите надолу,
той може пепел да яде,
но няма да се моли.
В какъв ли огън е горял
и под каква ютия,
за да научиш
трябва много вино с него да изпиеш.
Тъй както си върви,
с петно на ризата си чиста
самотният човек в тълпата се изгубва
изведнъж, като мънисто.
В едната си ръка той носи книга
за душата болна
а в другата самотният човек
въженце стиска в джоба.
И даже неговия дом
да се обърне с керемидите надолу,
той може пепел да яде,
но няма да се моли.”
2 коментара
Тази песен от дете ме кара да плача с глас.. Не знам кой е автора на текста , мисля ,че е Недялко Йорданов,обаче така трогва….Помня ,че майка ми обожаваше Тодор Колев (аз съм една на 30 години),помня също така ,че за пръв път мух тази песен на плоча, бях не повече от 10 годишен ,но тя ми се запечата в съзнанието.Още си просълзявам на нея
Тодор Колев има страхотни песни. От много смешни, пълни абсурди, до сериозни текстове, които разчувстват всякакви хора. Но за съжаление, хората го познават основно и само като шут.