Снощи със Златето се прибирахме към Стара Загора по магистрала Тракия. Нямам кой знае какъв опит като шофьор, но и от малкото каране по магистралата съм свикнал на всякакви глупашко-мачиски изпълнения.
Редовният номер на повечето “бързаци” е да се забият зад теб на около метър-два при положение, че скоростта е 120-130 и да почнат да ти святкат. Не знам дали вярват във феи и чудеса, но обикновено не можеш да се изпариш от пътя, колкото и да мигат с магическите си ксенонки. Най-готино е, когато ти се лепнат със спешната си 180км/ч работа и искат да им направиш път, докато в дясно от теб има колона от тирове. Е няма да се свия между два тира с място за 1 кола, при скорост над 100км/ч, съжалявам!
И аз съм на мнението, че магистралата е за високи скорости. Голямото “но” е, че когато се движиш със 50км/ч над ограничението, нямаш предимство и нямаш право да застрашаваш живота на другите участници в движението.
Както казах съм си свикнал и случките отново си ги имаше. Изпреварвам някой и съм в лявата лента, почва се святкането по някое време, аз си давам спокойно мигач в дясно и когато мога се изнасям и му освобождавам трасето да ходи да се претрепва някъде напред в мантинелите. Снощи обаче един прояви магарията си на едно ново (поне за мен) ниво.
Карам със 130км/ч наближавам тир. Вече съм в лявата лента, за да го изпреваря. Той е с около 100. Тогава зад мен приближава с луда скорост един сребрист нов Пасат и почва да “ксенони”. Нямам никакво намерение да се изнеса рязко в дясно и да набивам спирачки, че да не се забия в задницата на камиона. Затова спокойно си поддържам скоростта на същото ниво и давам десен мигач, за да се разбере, че нямам намерение да му се правя и веднага след камиона ще се прибера в дясно. Човечеца явно пропусна 12 метровото возило до мен и продължи да ми свети много настоятелно и нервно, да не говорим как беше на максимум метър от мен. След камиона си свих в дясно спокойно, но пак без да бързам, няма смисъл да създавам кофти ситуации.
Тук дойде и очевидно детинската постъпка, на човек, чието криворазбрано мъжко достойнство е по-голямо от “мъжкото му достойнство”. Типът ме изпревари сви рязко в пред мен и наби спирачките, сваляйки скоростта си от сигурно 150-160 до към под 100. Определено се стреснах, спокойно можех да не спра навреме, че да мина през него. Той явно се накефи, че ми е “отмъстил” и веднага след това си отхвърча с предишната нездравословна скорост… все пак колко глупаво и непристойно от моя страна да карам в ограничението, спокойно, без да създавам опасности и да не пусна величайшата му особа да мине по царския, тоест, неговия път…
Съжалявам само, че се стреснах и ядосах доста и не запомних номера му, за да се обадя на ченгетата. Не знам доколко те щяха да свършат нещо в петък вечерта по тъмната магистрала. Дори съм почти сигурен, че щеше да е нищо. Но поне щях да съм с чистата съвест, че съм направил каквото трябва.
Уверен съм, че това не е единичен случай и че има масово такива шофьори. Постъпки от този род все още са ми необясними… обясняват само големия брой смъртни случай по пътищата ни!
10 коментара
Да те светна не един много ефективен метод: когато ти мигат със ксеноните отзад, да им направиш път, ИЗКЛЮЧВАШ от скорост и пускаш аварийките.
Е..ва им се м…ата отсекъде - пробвано е стотици пъти на магистралата, почват да се отучват от тия простотии веднага
Същото ми се случм преди месец. Разликата беше, че ми мигаха “нов внос” коли, които не могат да стъпят на моята малка, но мощна и пъргава кола.
Едно пежо 406 даже отиде в аварийната лента отдясно за да ме изпревари и точно след 500 метра го поминах на едно изкачване.
@Стойчо: не искам да им правя и аз номера, че ще попадна на някой докачлив, който непременно ще иска да ми го върне. Някой път да не стане резил.
@Димитър: Не мога да ги разбера тия хора, честно? Показват по тоя начил мъжественост, мускули, как са по-”яки” от другите ли, какво. Общо взето безплодни напъни недоказващи нищо. И то не зависи от колата, ами виждал съм и голфове и кво ли не. По-скоро е от комплексът за малоценност, който надува колата и щрака фаровете…
Добре дошъл в клуба на каращите-сред-мутри-простаци-и-пернишки-голфове-поради-липса-на-избор-но-друга-държава!
След 20-25 години ще развиеш пълен непукизъм като мен - като има огранечение, си карам с колкото трябва и въобще не ме боли, че някой се бил забързал. Преди две седмици така, “водя колоната” с 50 през Горна Диканя (населено място, все пак) и като излизаме от селото - какво? Някакви лузъри “паркирали странично” в канавката, още им светеха фаровете и им работеше двигателят, а те се чешеха по главите в стил “Е, кво стана ся?” Хич да не ти пука, един ден те неминуемо ще се изтрепят и ще останем само нормалните хора!
Съгласен съм с ~22/7 от предишния коментар. Не трябва да приемаш твърде навътре всякаквите мигания, бибиткания и други щуротии. Просто обмисли отново дали не си в нарушение и си карай спокойно. Имах скоро една случка на едно нерегулирано Т-образно кръстовище - намалих почти до стоп за да се уверя, че няма дясностоящи с предимство в пресечката, а един зад мене се скъса да ръкомаха и бибитка. Ако някой ме беше блъснал докато си минавах “чобанската”, той или аз щеше да пострада, мене или него щяха да глобят? Напоследък спрях да се дразня от тарикатските нарушения - засичания, внезапни спирания, отнемане на предимство и т.н. Не’ам нерви за глупости…
Също така съвсем е нормално е да се стреснеш и даже да се ядосаш - 100 и кусур км/ч не са шега.
А това със пускането на аварийки и освобождавенето от скорост ще го пробвам :)
за аварийките разбирам, ама защо освобождаваш от скорост?
иначе, zbrox, прав си - номерата не си заслужават.
Аз преди им отвръщах на тези с показване на среден пръст, но взе да става опасно и към момента тази стратегия ми се струва ненужен риск. Затова тихичко пожелаваш на пича да се блъсне в следващия стълб, проклинаш го до 9-то коляно и продължаваш напред :)
@3.14f, Свилен: Гледам наистина да не ми пука и за да се успокоя им тегля една попържня. Предполагам се паля и се дивя на такива глупости още, защото не съм дългогодишен шофьор.
@linnah: Абсолютно ненужен риск е като се има предвид как повечето такива са пълни с неизразходен яд и нездрави амбиции да се показват. Но не им пожелавам и стълбове..не за друго ами защото са ценна вещ. Мантинелите се сменят по-лесно… колкото и гадно е да го пожелаваш на някое друго човешко същество, ми минава през ума като пожелание…
Нямат основание - развалила ти се е колата в този момент;-)
Споко, досега не е имало изцепки (освен сваленото им самочувствие и псувните които отнасяш, но при 120 км/ч те не се чуват)
Номерът е ефективен и много любим от мен. Пък аз го научих от един автоинструктор.
Всеки луд с номера си .. тъпанари всякакви по пътищата..
Карай с толкова колкото трябва.. “героите” да си трошат главата..