farewell to words

мина днес контролната по психология на здравето. като цяло мисля, че успях да се справя и ще имам поне 4. по-интересното беше, че се засегна много сериозно темата за щастието, която така или иначе бях зачекнал от доста време, а и бях обсъдил миналата седмица с приятели върху някакъв алкохол.
всъщност какво е щастието. то няма сериозен когнитивен аспект, поне не такъв, който да се проявява навсякъде и да може да се систематизира. обективния свят си е обективен и ние сме някакви, с някакви преживявания, но какво от това. субективните преживявания изграждат нашето самовъзприятие и оценка за живота ни. а хората смятат, че щастието е нормативно. че е живот изпълнен с материални успехи и силни преживявания. докато се усетим живеем по калъп и очакваме калъп. всъщност напротив. всъщност личната оценка и положителното възприятие за самите нас ни правят щастливи. не е важно колко пари печелим - важното е да сме доволни.
такива неща. само, че не смятам и че е задължително да сме щастливи. може да сме покрили когнитивния аспект на субективното благополучие, но негативните афекти от големи събития да не отшумяват и стреса от тях да не успеем да го обърнем в наша полза. можем просто да не сме щастливи. не е задължително да сме! независимо от интензивността и честотата на положителните случки (това е най-малко важно както се оказва от изследванията). когато не можем да преодолеем дадена стресова ситуация, нито можем да избягаме от нея, тя води до изтощаване. от тук насетне може да стане така, че просто да живеем и нещата да се случват и да ги вършим. да, може и да се получават. не е задължително да сме нацупени през цялото време, нито пък да се издънваме във всичко..не..без да сме щастливи. защо трябва задължително? не съм щастлив. но живота не е свършил. не е и продължил особено. но има неща за вършене.