farewell to words

захода към уикенда започна с петък. след като се оспах подобаващо и се забавих правейки разни неща и говорейки с разни хора в нета, в крайна сметка успях да си замъкна задника до червената къща и слава богу не прекалено късно. вярно хванах малко и трябваше да съм по-рано там, но се издъних. в крайна сметка се видях с мария, калин, ирта, че и с каладан. поразмотахме се из центъра на софия без да успеем да седнем някъде да поговорим върху чаша чай, защото обиколихме сума ти книжарници. по някое време часовника ми напомни, че трябва да се омитам, защото имах среща. видяхме се с виктор, той ми дойде на гости и пийнахме малко джин с тоник, приказвайки за добрите стари времена, за нетрайността, за последните издънки около разни неща и каквото може да му дойде на акъла на човек. по някое време обаче дойде време за сън.
съня се оказа естествено недостатъчен, защото обещах на владо да ходя с него и ивгин до пловдив. та станах аз в 7ч(да, сутринта), след като си бях легнал в 4. и се отпътува към пловдив. там отидохме да правим снимки из столипиново. беше може би като харлем или бронкс, просто защото мога само да си представям как изглеждат харлем или бронкс. общо взето научих доста интересни неща за живота там и за порядките и то от извора. както каза ивгин “някои хора плащат, за да им се случат подобни неща”. няма ток през деня, всичко е зарито в боклуци…но въпреки всичко има тълпи от хора. някои от тях просто стоят по тротоарите..да..просто стоят, точно като по гангстерските филми за черните гета на щатите.
по някое време след обиколката на квартала си хванахме багажите, на колата и отпрашихме към софия. отбелязахме се с присъствие в магистралното “хепи”, където явно е все още едно от малкото заведения където ти искат парички преди да можеш да използваш тоалетната. но какво да ги правиш - европейски порядки. успяхме и от червеното заведение да се измъкнем невредими и в крайна сметка стигнахме софия.
имах малко време да поотпочина и да подредя малко мислите си.
трябваше обаче пак да се излиза. и да, за пръв път от много време закъснях и то подобаващо с 15 минути. наистина е учудващо, но бях последния пристигнал и всички мен чакаха. извиних се с ходенето ми до пловдив и се замъкнахме към близкия магазин да купим някоя биричка и т.н. след това се отрпавихме към дома на надежда, любезната домакиня, където се позиционирахме. още веднъж разбрах колко е малък светът срещайки едно момиче от стара загора на този не чак толкова голям купон. наред с това и се запознах с таро, който е треньор по софтбол. интересуваше се от къде може да си купи шапка и суетшърт и т.н. така започналия разговор завърши с това, че ще ходим двамата на пазар другата седмица, защото харесваме подобни неща. много приятен и забавен тип е този таро. ще ми и помогне да си поупражнявам бедния японски :)
към 12ч някой се провикна да сме се изнизвали от апартамента на центъра на софия и да сме ходили на дискотека. японците по душа са много танцувални хора явно и се кефят да се кълчат и приеха идеята. аз лично не бях много навит, особено хващайки се за думата дискотека. никой обаче не знаеше къде да се отиде. само един глас в далечината каза “енигма” и речено-сторено. нямах и представа къде е това място и много други хора също не знаеха къде е. както и да е…бяхме на входа и не успяхме да се организираме всички да чуят, че не искаме да влизаме и се подведохме и хопала вътре. платихме си 3лв за вход и по левче за гардероб. някой дори решиха да си платят 4 лева за малка бира “загорка”, но аз не бях от тях. не разбрах само дали надути цени са заради ужасния контингент на диското, кофти музиката или пък DJ-я, който правеше поздрави, прекъсваше песните с мазния си гласец или пък заради невероятния му тенор, с който той пригласяше на песните. в крайна сметка 5ма човека не издържахме и се изнесохме.
както и преди това го мислехме отидохме в “3 уши”. там пак се изръсихме 3лв за вход, но само 20ст. за гардероб. хората бяха далеч по-земни и поне за мен атмосферата там е много по-дружелюбна и приятна. бира си взех, защото голям “амстел” беше 1.50лв. уцелихме нещо като jungle парти и много добре се забавлявахме. точно подскачаща музика, за подскачащите им се наши крака. но и там не се задържахме, много макар и хубавите жени, защото просто умората си каза думата. към 4 се бяхме раздигнали вече. домакинята на купона ме прибра да спя пак в онзи апартамент и добре, че го направи иначе не знам по какъв фантасмагоричен начин щях да се прибирам към дупката си в студентски град.
на следващият ден веднага след като се събудих се видяхме с дел. търсихме си най-обикновена баничарница, но при неналичието на такава избрахме една натруфена пекарна, в която цените бяха завишени. имаше баница скъпа беше, но си взехме. хапвахме я градинката зад националният стадион. след нея корема ми почти целият ден не престана да ме тормози, просто защото тази баница явно е плувала в някое лоено море. макар тези малки несполуки нас си споходи някакъв брейнсторминг и решихме да записваме филми като побъркани. така и направихме дори и изпихме по една биричка и хапнахме едни сандвичеата и така отиде целият ни ден. но го оползотворихме.
вече в понеделник аз станах изпълнен с усещането за един тежък, но интересен уикенд и реших, че трябва да му сложа един тежък завършек. от известно време ме дразнеше вече много сериозно факта, че косата ми отзад на тила нещо е по-дълга като цяло от другите части на косата ми. и тъй като в момента я пускам да расте няма да отида скоро на фризьор. реших, че е крайно време да престана да я търпя. хванах ножицата и свърших мръсната работа сам. вярно кривичко е, но какво от това. то не си личи много, а аз съм сега доволен, че косата ми ще може да расте вече по-свободно и необезпокоявано.