farewell to words

обичам светът да е оцветен, за да се подсили усещането от него. затова и ми харесват доста филми като “трафик”, да речем, където в зависимост от действието, всичко беше някак си наситено оцветено, минало през някакви филтри. същото се използва и в един любим сериал - csi. в маями всичко е по-светло и свежо, в лас вегас - по-червеникаво. усещаш блатата и влагата, сушата и пустинята. понеделниците винаги имат краска. те са сини. едни такива мрачно сини. мразя понеделниците! студени са и напрегнати. на мен поне винаги са ми напрегнати. очаквам ги с един гаден вкус в устата и с лошото предчувствие за нещо несбъднато, което ей сега ще ми се стовари върху главата. днес също е така. син понеделник, безвкусен ден, в който съм изнервен, изморен от самото му начало и уплашен за неговия край.