Вече се аклиматизирах… Почивка от 11 дни от части не се отразява добре. Губиш трудови навици.
Но беше освежаващо. С Катя пътувахме много, но сякаш се задържахме на морето най-много. По това време сякаш най-много ми харесва. Не е напълно пусто, като в пустиня, както е зимата. Не е и пренаселено както ще стане след по-малко от 2 седмици.
По пътя Стара Загора - Бургас видяхме доста ветрогенератори. Дори имаше един крайпътен бизнес, опънал големи транспаранти, занимаващ се с продажба и монтаж на ветросъбирачките. Явно стават все по-популярни. Точно преди Несебър в полето един беше изсипан на части и явно предстоеше да бъде сглобен.
По средата на почивката бяхме на планина. Прекрасно кътче в Родопите. Сравнително откъснато от цивилизацията, но не прекалено. Е, липсваше течаща вода и електричество. Но си имахме акумулатор,халогенни крушки, храна, добра компания и дори китара.
Загорка са навсякъде… Не ги интересува липсата на ток!
Да, забравих да кажа, че това всъщност е скрита реклама на бира.
Покрай бирата имаше разни пияни същества на странни черно-жълти шарки. Едни им викат саламандри, други дъждовници. А то едно и също било…
Хубаво беше. Трябва повече да обикалям из България. Малка е, но постоянно се изумявам какви места има по всичките й краища.